Ерих Фром е автор, чиито идеи не спират да предизвикват размисъл. Разглеждайки човешката психика, свободата и отговорността, той остава актуален и днес. Ето една негова мисъл, която си заслужава да си припомним.
В една от своите книги Фром отбелязва:
„Неспособността на човека да се срамува е признак, че той е изгубил връзка със своята душа.“
Този извод е изненадващо точен. Със сигурност сте срещали хора, които без притеснение могат да кажат нещо нелепо, грубо или напълно безсмислено. Не се изчервяват, не се извиняват, дори не спират за миг, за да се замислят. Поведението им показва абсолютна самоувереност, сякаш истината им е дадена по рождение.
Най-интересното е, че ако вие се почувствате неловко от чужди думи или действия, усетите срам на тяхно място – това вече говори много.
В повечето случаи това е знак, че срещу вас стои човек, на когото липсва този важен защитен механизъм – нещо, което различава разсъдливия и съпричастен човек от самоуверения и неосъзнат индивид.
Какво да направите, когато попаднете на такива хора?
Първото нещо е да не приемате думите им лично.
Ето още няколко идеи:
Стремете се да запазите спокойствие. Ако някой се опитва да ви въвлече в спор, представете си, че сте просто наблюдател. Глупостта на другите не е ваш проблем. Това не означава да игнорирате ситуацията напълно, но хладнокръвието винаги е полезно.
Поставяйте ясни граници. Ако е необходимо, кажете: „Не ми е приятно да слушам това“ или „Не желая да продължавам този разговор“. Това е ваше право. Не сте длъжни да участвате в чуждата постановка.
Не се поддавайте на провокации. Някои хора нарочно търсят емоционална реакция. Ако останете спокойни, ще ги обезоръжите. Може да отговорите неутрално: „Интересно мнение“ или „Имаш право да мислиш така“ – и ще забележите как ентусиазмът им угасва.
Винаги си правете изводи след такива срещи. Попитайте се: „Как попаднах тук?“ и „Как мога да избегна това в бъдеще?“. Анализът е полезен. Може би сте проявили доверчивост или не сте заявили достатъчно ясно позицията си.
Не се опитвайте да доказвате каквото и да било. Това е може би най-важното. Има хора, които не поставят под въпрос своята правота. Оставете света да бъде техен съдия.
Знаете ли кое е най-забавното?
Често точно тези хора са напълно убедени, че са най-умните и прозорливите, единствените притежатели на истината.
Обикновено ще чуете от тях: „Аз просто изказвам своето мнение“, дори когато това мнение няма нито логика, нито елементарен такт.
Сигурно сте попадали на такива „разбирачи“ в интернет. Те коментират всяка тема – от политика до астрофизика, от възпитание до ядрена физика.
Вярват, че знаят всичко и са сигурни, че могат да дадат най-правилния съвет за живота. Спорът с тях е напълно безполезен – все едно убеждавате котка, че купичката ѝ с храна не е центърът на вселената.
Ако в ежедневието ви се появи такъв човек – колега, познат или роднина – не се опитвайте да го „променяте“. Това само ще ви развали настроението.
По-скоро си задайте въпроса: „Какво ми дава това общуване? Не е ли време да го огранича?“
Помнете, че чуждата ограниченост не е ваш проблем. Ако човекът отсреща не изпитва срам за думите или действията си, замислете се – заслужава ли си да инвестирате време в него.
Понякога най-разумното действие е просто да си тръгнете. Без обяснения, без спорове, без опити да „отваряте очи“. Както казва друг мъдър човек:
„Най-добрият начин да спечелиш спор е изобщо да не влизаш в него.“
Трудно е да не се съгласим с това.
И така, ако попаднете на такъв човек – просто продължете напред. Вашите нерви струват повече.
Това е от онези житейски уроци, които си струва да си припомняме понякога. Понякога дистанцията е най-разумната реакция.
Понякога простата дистанция върши повече от всякакви думи. Това е нещо, което всеки научава с времето.
0 Comments